Моят роден град Перник

Първите сведения за поселищен живот в региона са от преди 6000 г. пр.н.е. През VII век в тези земи се заселват славяните, с името на чийто бог Перун се свързва името на града. Точният произход на думата Перник идва от Перун. Първото писмено споменаване на града се среща в житието на Иван Рилски. В началото на XI век местното население оказало решителна съпротива на византийските завоеватели. В тази борба особено се проявил Кракра войвода, владетел на Перник и още 35 крепости в района на горна Струма. Главната крепост на Кракра била върху висок хълм, подпрял селището от югозапад.

Това е Кракра – български военачалник. Живял е през втората половина на 10 век. По време на Самуиловите войни отбранява Пернишката крепост и нанася две поражения на Василий 2. По време на първото българско царство управлява 35 крепости

Средновековната пернишка крепост е разположена на неголямо скалисто плато в югозападната част на Перник. Запазените останки очертават многоъгълна крепост, за която се смята, че е построена по времето на хан Омуртаг. Крепостната стена е с дебелина 2 метра. Според легендата през 1016г. Кракра устоява на 88-дневна обсада, при която загиват много византийци. Оттук идва името на местността.

Маскарадната обредност идва от древни времена и е съхранена до днес като част от българската фолклорна традиция. Българските игри с маски са обвързани основно с празниците от Коледа до Великден. Играещите около новогодишните празници в Западна България са най-популярни като “сурвакари”. Играта на маскираните мъже е мистично единство на ритъм, звук и багри. Те се движат със специфична стъпка, носят внушителни маски и самобитни костюми и огласят селищата си със стотици звънци, примесени с наричания и благословии. Маските в народните вярвания защитават от зловредното влияние на “нечистите сили“. Звукът на звънците, окачени около кръста на маскираните, подсилва предпазното им действие. В Пернишко играят в нощта на 13 срещу 14 януари и на 14 януари през деня – Сурва /Василовден/.

Почти всяко село в региона има своя маскарадна група, често участниците в нея са повече от 50 души.

Обобщеното местно название на маскираните е “сурвакари”. Основно обредно лице е многобройната група мъже с маски и звънци, придвижваща се със специфична ритмична стъпка. Особено характерно за сурвакарите е разиграването на ритуала сватба, за разлика от кукерите, за които е характерно ритуалното заораване. Основни моменти са обхождането на селището и посещението на всяка къща поотделно, както и колективната игра на селския площад.

Костюмите са главно 2 типа – само от кожи или от нарязяни парцали. Маските са формени като глави на причудливи същества и животни с плашещи лица и стърчащи зъби, с рога, опашки, тракащи клюнове или като сложно изработени конструкции от пера на домашни птици върху дървен скелет. Понякога маската е само начернено лице, върху което могат да бъдат прикрепени мустаци и брада от вълна, конци или коноп.

В Пернишко маските са изработени от кожи на овце и кози, криле и пера от домашни птици, рога, царевична шума, коноп. Другаде – от сукно, вълнена прежда, мъниста, сухи растения, хартиени цветя.

Фестивал "Сурва" гр. Перник

За Перник има няколко важни и любопитни факта. Първият е, че в нашият град е добито първото индустриално злато. Парче самородно злато тежащо 150 гр. получава Цар Борис III

По времето на Втората световна война, добивът на въглища в Перник помага на държавата ни да стане с най-бързо развиващата се икономика в района

Където и да отидем по света българинът се свързва с киселото мляко. Откривателят на бактерията Лактобацилус Булгарикус е доктор Стамен Григоров от село Студен извор Пернишко. И днес там има Музей на киселото мляко

Да, точно така - в Перник светва и първата електрическа крушка през 1895г. Интересното е , че по това време не е имало електричество дори в царския дворец в София.

Първата електроцентрала е построена в Перник през 1899г.

През 1934г. започва работа по строителството на първата българска фабрика за стъкло, където по-късно е произведено и първото българско стъкло

Преди много години в Перник миньорите се вдигат на протест, с който искат по-добри условия на труд и по-високи заплати. През 1919г успяват да извоюват 8-часов работен ден, който е регламентиран със закон